Денят ми започна нормално и по нищо не личеше, че ще бъде пълен с изненади. Отидох на работа и всичко си беше нормално. Захванах се с рутинните си задължения. Към 10 часа се обадих до Лео Експрес да проверя дали е пристигнала пратката ми Linksys WRT54GL, получих потвърждение и се зарадвах, че най-после ще разкарам лан-кабела докато си лежа в леглото и си работя. Малко по-късно ми се обадиха от ЦКБ чрез които си получих електронния подпис от InfoNotary за да ми съобщят, че са направили грешка и са ми дали друг модел на четеца, вместо включения в промоцията модeл. Всичко това се случва 2 месеца след като съм си закупил подписа. Притесняваше ме факта, че картата ми е от тип “СИМ” и всеки момент може да се счупи и да не мога да я ползвам с големия четец. Благодарности на ЦКБ, като за първия им клиент за електронен подпис грешките са допустими. До тук добре, взех си четеца, минах през куриера и си прибрах и рутъра.

Когато се прибрах реших първо да подкарам рутъра. Пуснах го свързах кабели и всичко светна. На notebook-a вече имах интернет. Но на desktop машината няма никой. След дълго ровичкане с Мишo се оказа, че имало разни правила в iptables които бъркали работата. Сега за моя радост всичко работи.

Най-голямата глупост на деня се случи по обяд. След като не съм си вдигнал телефона (защото не съм го чул) получих SMS в който ставаше дума, че трябва да си направя БЦЖ и на 23 февруари да се явя на военна комисия. ШАХ! Студент, редовно обучение. Не мога да го осъзная още. Това пътуване колкото и да не ми се иска ще се наложи да направя. За да си свърша работа за 2-3 часа в болницата ще се наложи да пътувам 2 дни по 10 часа. Е това е нечовешко и за какво? При положение, че последния прием е през март.