Virtual Card Services правят рекламната си кампания на гърба на OpenFest 2005. Фирмата Virtual Card Services е проявила интерес да участва като спонсор на OpenFest 2005, но явно техните разбирания за спонсорство не включват предоставяне на средства, а единствено извличане на ползва на чужд гръб, или казано по-ясно от Virtual Card Services не са си изпълнили задължението на спонсори и не са превели сумата която са обещали на организаторите на Open Fest-a. След края на феста, дори от фирмата съобщават, че пари не са преведени защото не са доволни от участието си. В това ли се изразява спонсорството?
На самия фест от въпросната фирма са набирали кандидати за работа, подарявали фланелки срещу подадено CV. Какви работодатели и партньори могат да бъдат такива хора, които се опитват да извлекат ползата единствено за себе си и да потъпкат чуждите интереси и поетите ангажименти…

По-подробна информация за цялата история около “спонсора” Virtual Card Services можете да прочетете в блоговете на: Йовко Ламбрев, Мариан Маринов и този на Пейо Попов

Благодарение на тази статия си инсталирах новия GNOME 2.12. Много съм благодарен на автора на статията и отзивчивостта му за възтановяването на един от линковете в самата статия. Сега имам няколко проблема които ще гледам да отстраня в най-близко бъдеще.
От няколко дни ме мъчи мисълта за какво може да ми потрябва windows-a и дали да не го елиминирам. Скоро ще взема и окончателното решение.
Междувременно си свалям лекциите от Open Fest (София), искам да сваля всичките и тогава да седна да ги изгледам на един дъх :).

Тези дни мисля да завърша и клиентската част на новата версия на unimedia-bg.net и да напиша основната част (ако имам време и целия) администраторски панел, за да го пускаме да работи.

Вчера докато записвах един диск реших, че трябва да си разделя хардиска и от големия дял (50 GB) да взема около 20 за да си ги ползвам под линукс. Мързела надделя и не си направих бакъп на данните (около едно DVD) и пуснах партишън меджика, преоразмерих диска, форматирах едната част под ext3 и смело разреших рестарта. Уви на 15% от ресайзването win-а заби и край вече бях прежалил инфото. Рестатирах и какво да видя, диска е не достъпен. Пуснах възстановяване което в продължение на 2 часа сканира 13′856′445 файла от който към 50000 отговаряха на критериите които бях задал. Прегледах възстановеното, необходимото запазих останалото изтрих. В момент на нерви вече бях прежалил целия дял 50GB и реших целия да си го форматирам под ext3 и да приключвам с историята, речено сторено. Влизам си под Linux-a и си върнах бакъпа с инфото който имах от преди няколко месеца. Процедурата продължи до към 4 сутринта след което легнах да се наспя.
Равносметката е: малко изгубени филми които винаги мога да си сваля, музиката я имам архивирана (тя е спасена с изключение на 2-3 песни), няколко изгубени проекта които ги има качени из сървърите на които работят и ще си ги възстановя и един изтрит доклад (начална част от доклад) на гаджето ми.

За моя радост нямам потресаващи загуби, но и да имам то си ми е от акъла… (и от мързела, да си направя архив).

От няколко дни се мъча да си инсталирам Интернет Експлорър и Фотошоп под линукса и най-накрая успях. И двете програми вече са на компютъра ми :)). С малко трудности, но все пак успешно подкарах и Slice tool-a на GIMP-a. Много странно се чувствам, защото до преди няколко седмици стартирах линукс-а много рядко за по 10 минути на 2-3 дни, а сега това се случва с Windows-a. Когато съм под win гледам колкото може по-бързо да мина под линукс, не знам може би защото знам, че имам да инсталирам (да ровя и да се мъча да постигна нещо), но през последните 2-3 седмици толкова много време му отделих, че направо не мога да се позная. Не искам да съм категоричен, но предполагам, че споко ще се разделя с Редмънд-ската операционна система :). Много съм впечатлен от тоя линукс, защо ли толкова късно и аз се насочвам към това кеото всички хвалят и препоръчват.
За някой може това да е смешно, че се радвам на такива неща, но за мен си е постижение, защото съм новак в тази област (линукса), докато с windows най-малкото съм се мъчил повече време.

От версия 8.5 на популярния уеб браузър Опера той се разпространява безплатно и без рекламно каре. Така в семейството на безплатните браузъри се присъединява и един от ветераните в тази сфера, известният с бързината си Опера.