Тези дни нямам никакво време за каквото и да било свързано с интернет. Единствено имам време сутрин да си прочета пощата, което ме подсеща че ако на някой му трябвам спешно да ме търси чрез email или по телефона. Имам доста ангажименти, на компютъра ми са заредени 3-4 приложения които не съм затвярял от няколко дни и във всяка свободна минута се заравям в тях, всичката ми енергия и време ми отнемат.
Не пускам Instant Messengers и буквално съм офлайн

Вчера и днес е много студено (в сравнения с предишните няколко много приятни дни) и докато всичките ми колеги са се прибрали за да си починат през weekend-a + понеделник (защото във вторник почиваме) и вторник (01.11), аз ходих на лекции през двата почивни дни. Добре поне че петък ми е свободен ден за да успея да свърша някоя друга работа и да си почина, да се наспя… Днес приключихме с дисциплината “Парични и капиталови пазари” изпита ще бъде на 5-ти другия месец (ноември). Материала обхванат в дисциплината ми е ясен и твърдя, че съм запознат с него, защото сме го изучавали в средното училище, по Обща теория на икономиката и по Общ курс Финанси. Проблеми с изпита няма да има.
Прибрах се след лекциите днес и реших най-накрая да сменя ключа за осветлението, на който от доста време не му работи едното копче. Свалих бушона, свалих стария и поставих новия ключ, но когато завъртях бушона… хоп изненада (присветка). Изпуснах бушона прегледах си инсталацията и опитах отново, но безуспешно. Когато завъртях бушона ток имаше, но осветление не. Тогава се отказах да се правя на електротехник и се разписах в книгата за повреди. Надявам се утре (или поне в близките дни) да дойдат техниците на блока за да оправят осветлението, защото сега използвам една нощна лапма която доста ми товари зрението.
През последните няколко дни си лягам сутрин (към 4 часа) и успявам да се наспя, надявам се да наваксам утре през деня докато стане време да ходя на лекции, защото се чувствам уморен и отпаднал. Нямам сили, а от тук и желание за нищо, не ми се работи особено.

На 10-ти юли заминах за морето - Емона (нос Емине) да работя като сервитьор. Снощи се прибрах благополучно като в последните няколко дни обикалям из чеврноморието :). С работата като сервитьор приключих (кой ме би по главата въобще да ходя), много работа за смешни пари. Оказа се че за работодателя ми (роднина) си мисли, че това е възможност да използва труда на хората и да си спестява част от парите които дас плаща (смешка). След като видях каква е работата - барман, сервитьор, момче за всичко и разбрах какво е заплащането и отношението на работодателя прецених, че е по-добре да се прибера и да изкарам някой лев на спокойствие с нещо което ми доставя удоволствие и ми е от полза (трупам опит, портфолио и съм сред приятели).
И така вече съм на линия и започвам да влизам в релси след 20 дневното ми отсъствие. Очаква ме доста работа, още от снощи ме хванаха за няколко бързи неща които трябва да се направят, така че няма да съм много свободен, дори да съм се прибрал в къщи, но пък иначе ще е много скучно…

Преди около час приключи последния ми изпит за този семестър. Вече съм трети курс без нито един невзет изпит. Последния семестър беше изпълнен с много препядствия и проблеми. Много слабо представяне от моя страна. На изпита по счестоводство исках да си видя работата и си оспорвах (двойката), в резултат на което ми писаха 3 (среден). Това не задоволи желанието ми за висока оценка, но по-добре 3 отколкото още 20 дни в Свищов без интернет :(.
След час хващам автобуса за София като със себе си ще мъкна комютър (кутия), монитор (15″) и пълен сак. Не знам как ще се разтоваря в София на автогарата. В София оставам няколко дни и се прибирам към Златоград.
Току що ми се обадиха и ми казаха, че ме викат да работя на морето (отложих разговора, защото не е за по телефон). Не знам нито какво е нито какво е заплащането, но най-вероятно ще приема (паричен стимулатор). Очертава се интересно лято, въпреки че не искам да заминавам на морето, искам да си прекарам времето сред приятели в родния ми град, където ще освободя напрежението което съм насъбрал в последните сесиини дни, но всичко ще се разбере много скоро.
Силно се надявам да остана в София до 9-ти за да отида на срещата на BGDev, но този път не знам как ще се развият нещата. (пак съм с вързани ръце).
Много работа се очертава за лятото около поетите ми ангажименти към web-bg.com, unimedia-bg.net и не на последно място мащабния проект zlatograd.com. Не знам ако замина за морето как ще си поемам ангажиментите, но ще се погрижа това да стане щом съм ги поел.
Сигурно ще занемаря и писането в блога, в който така и така не пиша много, но ще гледам да пускам по някой интересен пост. Надявам се скоро да публикувам и няколко статии (които съм замислил), само да ми остане време да ги прехвръля от мозъка си на харддиска на компа :-)).

От началото на месеца съм без интернет. Това ми влие много отрицателно. Въпреки “увлекателния” учебен материал за последния над който бях съсредоточил всичките си сили липсата на интернет ми действаше отрицателно. Запасих се със филми и това донякъде уби скучното ми ежедневие. Гледах филми до рано сутрин и през деня се опитвах да чета (само се опитвах). Изгледах доста нови и не чак толкова нови филми, но нищо не ми остана в съзнанието като запомнящ се филм.
В неделя (днес) ентусиазиран от факта, че ако успешно си положа изпита ще си пътувам още на сутринта си събрах багажа и опаковах комютъра, което още повече ми повлия. Нямах никакво развлечение. За капак ми се развали Hands-free-то и неможех и радио да слушам (всичката техника или си я бяха прибрали или не работеше).
Целия ден вали, убивам си времето в интернет залите, но не е същото нямам спокойствието което имам когато съм си в къщи пред собствената машина.
Съобщиха ми хубавата новина, че стария комп си работи (и не му е изгоряло дъното, а само ланкартата), най-после ще мога да го разкарам. Лошото е че трябва да си странспортирам монитора за да мога да го “прикача” към компютъра и да го продам. Дано всичко да върви по план.