Приятно четене :).

Успявате ли?

Като стандартно работно време може да се срещнат:

• 8:00 – 17:00
• 9:00 – 18:00

Как успявате да отидете да си подадете данъчната декларация (например), когато работното време на Националната агенция по приходите, е същото като вашето?  Как плащате сметките си за ток, телефон, вода?

Електронните услуги до някъде спестяват това ходене до някои институции. Спестяват и висенето по опашки в дните преди крайните срокове за подаване на документи.

Същото може да се посочи и за електронното банкиране, но голяма част от операциите изискват физическо присъствие в банката и поне един ден се налага да отсъстваме от работа.

Как успявате да отидете на лекар/зъболекар, като те работят по същото време когато и вие сте на работа?

Работодателите ни провяват разбиране в такива случаи (някои повече, други по-малко).

Какво правим с случай, че имаме голямото желание и възможност (разбира се) да си закупим автомобил?

В зависимост от града в който живеем, може да се наложи да си вземем 2-3 дни отпуск за да регистрираме новата си придобивка. Да висим по опашки, да минаваме от гише, на гише, да се връщаме по 100 пъти на едно гише?

Единствено магазините – хранителни и за облекло и обувки имат по-продължитлено работно време, което ни позволява да ги посещаваме след края на работния ден.

Това ли е правилния начин да се предлагат услуги? Не е ли грешка това от страна на предлагащите на пазара стоки и услуги? Какво трябва да се направи за да бъдат услугите в полза на потребителите, да бъдат в синхрон с тяхната работа, а не да им пречат и причиняват неудобство при необходимост да ги ползваме.

Може да се отбележи, че основно държавните институции предлагат услугите си във време, неудобно за работещите хора (за заетите). Кои обаче налага най-много глоби и санкции за неизпълнение и непредприемане на мерки в рамките на законово определен срок? Пак държавата?!?

През последните няколко празнични дни от ПИБ са решили, че ще бъде най-удачно да въведат новата система за онлайн банкиране. С радост при влизането ми днес виждам, че системата е сменена, но…

Още с първото влизане виждам, никак не потребителско ориентиран интерфейс, още преди да се логна. Сякаш ще влизам в сайт за изработка на ел. схеми.

Самото банкиране пък се отваря в pop-up прозорец. При първото влизане ме приканват да си сменя паролата, защото старата ми била изтекла, след което идва предложението за смяна на език.
Дотук всичко минава що годе добре, като изключим отвратителния интерфейс.

При първия ми опит да направя платежно нареждане не успях (Temporary Unavailable) и реших да опитам малко по-късно.

При второто ми влизане, отново ме приканват да си сменя езика за работа. Логично е щом веднъж съм го избрал, веднага след логването да ми излиза списъка със сметките или поне някаква информация, съобщения, бележки или дори новини, но не и при всяко влизане да ме приканва да си сменя езика. Супер объркващо дори и за мен, имайки предвид, че съм що годе компютърно грамотен.

Помислих си, какво пък, нека да видим сега дали ще успея да направя транзакцията, за която всъщност съм се пръкнал на сайта. След няколко опита не успях да направя нищо и реших, че просто системата им не работи и ще трябва да търся друг начин да направя плащането.

Разрових се малко и видях, че все пак от банката са решили да оставят старата версия на софтуера за банкиране, която беше в пъти по-добра. Още с влизането се оказа, че това е само привидно и всъщност е останала само страницата за логване, а всичко останало липсва.

След като и този вариант за осъществяване на транзакцията ми беше неуспешен, реших, че единственото нещо което ми остава е да направя нареждане през ePay. За мой късмет успях.

Новото е-банкиране на ПИБ:

• липсва каквато и да е било usability
• адски разхвърлено и неподредено, като че правено за няколко часа (абсолютен драфт)
• недобре подбрани шрифтове
• адски много правописни грешки
• различие в използването на терминолигията в различните секции на системата.
• липса на помощна информация и пояснителна такава за всяко от полетата, което би затруднило обикновените потребители да използват банкирането.
• грубо и недовършено.

Как се урежда тази процедура при различните оператори:

• Mtel (общи условия)
  
• Globul
• Vivatel

Какво ми направи впечатление:

1. Мтел са уредили в договора си начина за пренос на номерата (срещу такса от 5 лв.), но липсват анонси или активности.
2. Vivatel също са отработили процедурата по пренос на номерата. При тях съобщението се намира в долната част на сайта (за който личното ми мнение е че е много нефункционален) и много трудно се забелязва.
3. Глобул се оказват най-подготвени за предлагането на новата услуга. От първия ден на страницата на компанията има лесно забележим рекламен апел, който звучи така:

ЕЛАТЕ ПРИ НАС, КАТО ЗАПАЗИТЕ МОБИЛНИЯ СИ НОМЕР

Очаквам рекламните кампании в ТВ, радио и уеб за привличане на нови клиенти. Кой ще спечели най-много от преностимостта на номерата, освен клиента разбира се.

Анонимен въпрос: Знаем, че хората могат да живеят над месец без храна, също така могат да живеят и няколко дни без вода и няколко минути без въздух. Въпросът ми е могатли хората да живеят без абсолютно нищо?

Отговор: Не, госпожо Масларова, не могат!

Powered by ScribeFire.

Powered by ScribeFire.

• за мен – загубено време и създаване на главоболия по събиране на вземанията си.
• за фирмата – нямат продукт който да ползват (както е било и до момента), но какво от това, явно не държат на изграждане на имидж в интернет, но за какво тогава си поръчват изработка на сайт…?

Powered by ScribeFire.